Минималистична сцена с влюбени в стил на френската нова вълна, черно-бяла, с тона на европейско кино от 50-те и 60-те години на XX век. Двойка, стояща близо, но без да се докосват, тиха интимност, изразена чрез близост, а не чрез действие. Жената се накланя леко към мъжа; мъжът гледа през нея, замислен. Проста, неброскана облекла — палта, вълнени палта, плетени пуловери, класически ризи. Без гламур, без излишна стилизация. Природни лица, минимален грим, автентични изражения. Действието се развива на празна улица в Париж или тясна европейска алея, ранна сутрин или облачно дневно осветление. Стекнати столове на кафене, велосипед, облегнат на стена, каменни текстури, прозорци с первази. Статична камера, кадриране на ниво на очите, широко негативно пространство, несовършена композиция. Мека естествена светлина, нежни сенки, лека филмова гранулация от 35 мм филм. Емоцията се предава чрез неподвижност, мълчание и неразрешено напрежение — любовта е налице, но не изречена. Минимална енергия от диалози, поетичен реализъм, тихо желание, човешка крехкост. Вдъхновено от Годар / Трюфо, антидраматично, наблюдаващо кино, безвременна интимност, сдържана романтика, арт-хаус меланхолия